Читателски коментар на Светослав Карачанев. Публикация без редакторска намеса.

Първите ми спомени от Международния балетен конкурс във Варна са някъде от средата на 80-те години на миналия век, воден редовно като дете от моите родители. Тогава доколкото се сещам тази балетна олимпиада беше изцяло организирана и финансирана от държавата (то тогава нямаше и от кой друг), всичко се организираше от София, настанени организатори и участници в хотелите „Черно море“ и „Одеса“ (също единствените тогава във Варна). Сещам се че тогава се бях запознал с едно дете, помня само името му – Чило, с една къдрава коса, че с него си прекарвахме чудесно докато родителите ми гледаха изпълненията, ние обикаляхме прекрасния Летен театър, ходихме зад кулисите, и с интерес виждахме на живо за първи път в живота си азиатци от Китай, Япония, Ю. Корея и т.н., фамозната милиардерка Масако Оя, в единия ден цялата в бяло, на другия в розово с традиционното си японско облекло, хора от затворения за нас тогава западен свят. Впечатлявахме се от изпълненията с акомпанимент на пиано, от директните излъчвания на част от конкурса по единствената тогава Българска телевизия, която идваше с един огромен ПТС, с големи синьо-бели камери зад които седяха едни чичковци майсторски заснемащи всичко, всяко изпълнение се обявяваше от водеща, която беше командирована известна говорителка от телевизията в София…

На това момче за което споменах по-горе и се сприятелихме баща му беше командирован фотограф (мисля, че снимаше за БТА или София прес), който правеше художествени снимки, които промиваше след всяка фестивална вечер в хотелската до сутринта… Вероятно толкова много са били фотографите, че в последните дни се организира изложба-конкурс за най-хубави художествени фотографии.

Спомням си освен Масако Оя и такива колоси в балета като председателя на журито Юрий Григарович, Наталия Макарова, Нина Кираджиева, Михаил Баришников и много други.

И така до промените, когато настъпи пълния пост-социалистически хаос, разрушение, отричане и безпаричие и тогава от гледна точка на днешния ден през далечната 1992г. уважавания доц. Емил Димитров направи хубаво, като напрактика в тези „мътни години“ успя да го спаси от закриване (по подобие на много други като „Златен Орфей“ и т.н.). Той като един от можещите хора и един от държавните организатори по социализма не чака, а създава частна фондация за организация на конкурса, намира световни и български меценати, успява и от държавата и общината да вземе помощи, като прави и съпругите на президентите Петър Стоянов и Георги Първанов за благодарност „почетни патрони“.

И така се случваха издания на конкурса, но също някъде след 2000г., започна постепенно да се усеща едно падане на нивото в организация и на участниците,  основно с кандидати от Азия, намаля и броя на състезателите, варненска публика почти лисваше, салона беше полупразен и т.н. Може това да се дължеше и на напредналата възраст на уважавания доц. Димитров или на нещо друго, но все пак до смъртта му през 2011г. той успяваше да проведе форума.

И какво се случи след това, с учудване се разбра, че на негово място е застанал…сина му, т.е. наследил е конкурса от баща си, всъщност се е осъществила една „приватизация под масата“, както в момента е актуална темата. Този конкурс през 1964г. е създаден и финансиран изцяло от българската държава до 1992г., след което в демократичната мъгла явно става частен…

И сега какво се получава за да го има този световен конкурс, символ на Варна и българската култура, излизат от тази частна фондация и заявяват, че ще го има тази година или няма да го има, че трябвали 700 хиляди лева, може утре и да са 1 или 2 милион и т.н., и от там да се дофинасирал от държавата и община Варна. Така е собственика решава! Не казвам, че сумата е завишена, че има злоупотреби, може и всичко да е коректно, но това е едно частно мероприятие.

И от тук се питам не ли дошло времето този национален конкурс, както и други такива да се поемат организационно от нарочен отдел в Министерство на културата или национален център пак към МК, разбира се с помощта на съответната община. Като нищо няма да пречи пак да се търсят спонсори, но щом има изразходвани публични средства трябва да има и контрол от Сметна палата и АДФИ, а не както е сега да се обявяват едни цифри, да се отменят фестивали и т.н., пълен говорилник, а конкурса го няма!

Време е българската държава да се ангажира с организацията на такива национални културни символи, за да има Варна и България един силен и на световно ниво Международен балетен конкурс Варна, какъвто е бил!