И спонсор от ранга на Порт Варна се оказва безсилен пред управлението на другаря Симеон Варчев

Тези дни другарят Симеон Варчев ревна пред медиите: „В тежка финансова криза сме!“ Айде, бе! Да имаш генерален спонсор като Порт Варна и да се оплакваш чрез отворени писма от финансова криза, е или свръхнаглост, или явен симптом на старческо слабоумие. Ръководството, което от години „ходи по нервите“ на фенове и баскетболни деятели във Варна, е на път да сътвори поредната национална глупост, породена от собственото му некадърно управление.

След като години наред сме свидетели как родни таланти играят не за родния „Черно море”, а са пратени в забвение, благодарение на нечии философии, след като и през това първенство състезатели отидоха да играят против волята си в други отбори, след като никой българин не пожела да стане треньор при това ръководство… дойде ред на Нейно величество Финансовата криза. Лошото е, че дори и след влизането на Данаил Папазов нещата не се промениха, а спортната общественост отдавна се моли да се появи варненският Тити Папазов, който да работи и управлява адекватно клуба.

Слабите мениджърски качества на Варчев и компания хрантутници всъщност лъснаха с целия си блясък след отстраняването му като шеф на Двореца на културата и спорта, който по неговото управление записа най-губещите си години в цялата си история. Там виновни бяха моловете във Варна, спортните площадки, но не и той – прокуристът. Сега нещата отиват към същия резил. „Черно море” има генерален спонсор – Порт Варна, но Варчев реве от финансова криза. Що за наглост? Къде са парите? Кой разполага с тях? Кой ги открадна? Къде са Икономическа полиция и прокуратурата и има ли такива „животни” в град Варна?!

Информацията, която се носи в пространството, е повече от скандална. Г-н Варчев упорито отказва да си вдига телефона и да разсее съмненията за некадърно и дори непрозрачно управление на финансите – плод на диктатура и глуповати решения. Господинът, наречен Варчев, отказва да говори и с колегите от bgbasket.com. Всъщност от години са знайни принципите му за гръмки открити писма и никакъв дебат.

СИТУАЦИЯТА В ЧЕРНО МОРЕ ПОРТ ВАРНА, ЗА КОЯТО ОЧЕВИДНО МНОГО МНЕНИЯ УДИВИТЕЛНО СЪВПАДАТ!
Препубликуваме от bgbasket.com

През миналата седмица, преди ръководството на клуба да излезе с отворено писмо, BGbasket.com се опита да се свърже с г-н Симеон Варчев многократно, но той така и не пожела да си вдигне телефона. Идеята ни беше да научим от първоизточника какво се случва с клуба и има ли бъдеще изобщо той или върви към фалит.
Искахме да попитаме вярно ли е, че с парите от Пристанище Варна тази година се изплащат стари задължения на клуба, каквато е нашата информация, и защо се е стигнало до тях при все че, портът е редовен в плащанията си. Освен че за този сезон не са изплатени голяма част от заплатите на играчите, на тях не са плащани и осигуровките от около половин година. Преди сезона доста от състезателите са имали оферти и от други отбори, но са били увещавани да останат и в крайна сметка са избрали „Черно море”, но без да знаят, че има вариант да се стигне до тежкото положение, което е в момента. В един момент дори се е стигнало и до стачка на играчите. Температурата в залата, в която тренира отборът, се доближава до нулата и дори не са правени нови официални анцузи, тъй като не са изплатени задълженията за екипите.

Отделно сърбинът Александър Андреевич, който миналата година получи контузия и пропусна почти целия сезон, е осъдил клуба. Той дори е направил предложение да му бъдат изплатени две от дължимите седем заплати, плюс да му бъдат възстановени разходите по операцията. След като това му е било отказано, Андреевич е осъдил клуба и в момента от „Черно море” му се изплащат дължимите суми. Преди това същото направи и друг сърбин – Александър Влахович.

Така за огромно съжаление „Черно море” е на път да изпадне в ситуацията, в която беше преди идването на Порт Варна като генерален спонсор. Клубът вече бе напуснат от Станислав Славейков и Ангел Пейчинов, които избраха „Левски 2014”, а на път да го стори е и сръбският център Никола Маравич, който е и единственият чужденец в състава.

Плачевно е и състоянието на школата на клуба, която е дала безброй играчи на българския баскетбол. В последните години обаче тя е оставена на самотек, а много от талантливите деца са отчаяни и искат да се отказват.