Велизар Енчев, БГНЕС

Велизар Енчев, БГНЕС

Като коментатор десетки пъти съм писал, че не сме парламентарна, а премиерска република. Действителността обаче ме опроверга. Като народен представител открих, че всъщност живеем в премиерска диктатура, третираща депутатите на ГЕРБ като кукли на конци, а опозиционните депутати – като досадни мухи.

Автентичният цитат е доста по-различен и звучи така: „Ако на 20 години не си бил социалист, значи нямаш сърце. Но ако след двадесетата си година продължаваш да си социалист – значи нямаш ум“.

Отговорно твърдя: Госпожата има ум и то в излишък! Иначе нямаше така пъргаво да прескочи от пробития комунистически кораб на луксозната капиталистическа яхта на Бойко Борисов. За това наистина се иска бистър ум и немалка доза опортюнизъм, благодарение на който партийни секретари се преродиха в първите строители на капитализма.

Моля за извинение за дългото отклонение. Но дължах тази реплика на Цачева и подопечната й Бозукова, за които наритването на опозицията е върховна цел и основание за гордост.

Ще бъда искрен – изпитах удоволствие в мига, в който Радан Кънев се тросна сърдито и се провъзгласи за опозиция на Бойко Борисов. Същият Радан, заедно с Лукарски и Меглена Кунева, през лятото на 2014 година се кълняха, че никога няма да влязат в правителство, оглавявано от Бойко Методиев Борисов.

На 5 октомври с.г., когато ГЕРБ спечели изборите и стана ясно, че реформаторите ще влязат в брачното ложе на Борисов, Лукарски се издъни. Без да знае, че касетофонът на интервюиращата го журналистка е включен, той откровено сподели, че предизборното говорене срещу мутрите на ГЕРБ било предизборен трик за спечелване на десния електорат. Така рухна мита за почтеността на десните, които предизборно се гнусяха от сикаджията, но в нощта на 5 октомври му пристанаха като морни девици.

Радан не възрази на подмяната, даже почна да ръси похвали за държавническата мъдрост на премиера. Е, само той остана извън министерския борд на Москов, Ненчев, Танев, Лукарски и Кунева. Но в парламента изпъкна като говорител на реформаторите и макар да бе генерал без армия, се изживяваше като премиер в сянка. Той постигна историческия компромис с ДПС за конституционните промени и след срещата си с Местан смешно се повдигаше на пръсти – като Бонапарт в зенита на славата си. Победата му се оказа пирова, компромисът с депесарите – ялов, полягането на управляващите мутри – позорно.

И вместо да си посипе главата с пепел, той реши да мине в опозиция. Опозиция на кого? На тези, с които довчера пригласяше във всичко. На тези, с които заедно гласува замразяването на майчинските, вдигането на пенсионната възраст, бруталното повишаване на цената на винетките.

Какво всъщност иска Радан Кънев? – Главният прокурор да е подвластен на политиците. Щото не харесва Сотир Цацаров. А кой избра Цацаров? – Цветан Цветанов! С кого глава до глава Кънев редеше пасианса в парламента? – С Цветан Цветанов!

Перверзията на Кънев лъсна и когато пламенно бранеше 16-милиардния заем на ГЕРБ. Тогава лъсна лъжата за дясната философия на реформаторите, които винаги са твърдели, че само леви управления с лека ръка вземат огромни заеми.

А как увърташе за едномилионния депозит на ДСБ във фалиралата КТБ. Играейки ролята „Ни чул, ни видял“, той до последно нямаше спомен за тази финансова афера. Но като го разобличиха, ненадейно се сети, че депозитът с преференциална лихва бил направен преди неговото лидерство. Той, горкият, едва сега научил къде са парите на партийката му.

Но нека не се заблуждаваме. Радан Кънев не е проблемът нито на управляващата коалиция, нито на съдебната система. Той е проблем за самия себе си.

Проблемът на България е Бойко Методиев Борисов. В тази държава той е господарят и на парламента, и на прокуратурата, и на съда, и на МВР, и на финансите, и на всяка институция, от която зависи нашия живот. Той назначава прокурорите, той е господарят на съдиите, той пише дневния ред на парламента, той командва МВР-то чрез секретарката си министър. Затова прокурорските актове падат в съда, затова съдиите помилваха осъдения на две инстанции Цветан Цветанов, затова му се размина аферата „Ало, Ваньо“.   И вместо да получи ефективна присъда за осуетяване на митническа проверка, Борисов получи втори премиерски мандат, а след общинските избори – и почти цялата местна власт. Остава да получи и президентския пост и триумфът на СИК ще е пълен.

На такъв народ – такъв водач!

Велизар Енчев, „Гласове“