Ромите във Варна се стягат за Новата си година
11 Януари, 2016,
12:27
35 000 са ромите във Варна, но само християните празнуват Васильовден на 14 януари. Представители на всички кланове и духовните им водачи – християни, ще се съберат по традиция в община Варна, където тържеството се провежда повече от 10 години.
Хлябът и ястията ще бъдат осветени от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, а за първи път се очаква събитието да уважи кметът на града Иван Портних. Около 300 роми, заедно с децата си, имаше на Васильовден миналата година.
Подробности около подготовката за ромската Нова година днес пред медиите изнесе Васил Данев, председател на обединената ромска общност – християни.
Празникът започва в 18 часа в ресторанта на община Варна. Ще дойдат цели фамилии бургуджии, златари, кошничари, т.нар. румънски цигани не само от Варна, но и от населени места край морската столица. Очаква се да пристигнат роми от Дългопол, Аврен, Игнатиево, Слънчево. Сред интересните гости ще е и бившият шеф на циганското мешере – Васил Танев от село Слънчево, който е вече на 90 години.
Празнуването на Васильовден по традиция не минава без гости депутати, сред които със сигурност ще бъде доц. Георги Кючуков, както и консулът на Русия във Варна и почетният консул на държавата Израел. Свещеници и хорове от Катедралния храм „Свето Успение Богородично“, от храмовете „Св. Атанасий“ и „Малката Богородица“ със слово и песен ще допринесат за атмосферата на ромската Нова година.
Български народни танци и цигански ритми и напеви ще допълнят празничната атмосфера, а масите ще бъдат отрупани с храна и вино, каза Васил Данев.
Ромите християни, според него, са дошли заедно с прабългарите по нашите земи. Те са били част от обоза и са ремонтирали оръжията и сечивата на войните. Далеч преди падането на България под турско робство те са били в православната вярна. Васил Данев разказа, че доказателство за това е, че циганите, които индо-санскритски диалект, но нямат единен език, носели по няколко имена. Неговото било Васил Иванов Данев Янакиев Георгиев, което е свидетелство за родословното му дърво.
„Прадядо ми е яздел кон, носел е бяла роба с едно копче, индийска дреха, и е живял до 120 години. По това време циганите били номади. Като минавал през селата, хората казвали: „Бог минава“, разказва сладкодумно председателят на Обединените ромски общности – християни.
Ромите, които се турчеят, не признават Васильовден. Много обаче и при клановете на циганите християни с8е е запазило от езическите обичаи.
Противно на някои твърдения, че циганите не посрещат гости, Васил Данев твърди, че те си ходят на гости от къща на къща. Сурвачките не се украсяват, а са отрязани дряновици направо от гората. Всеки, когато влезе в дома на домакина, оставя зад вратата по наръч слама или сено. Колкото са сламките, толкова да са парите и да има берекет, е поверието.
На трапезата се слага поставя варена кокошка, пълнена с ориз и дреболии, и много люти чушки. В някои краища, например в Югозападна България, се коли пуйка вечерта преди Нова година. Тя се оставя върху дървата за огрев навън, за да я види светецът, обяснява Васил Данев.
Възрастни хора разказват, че преди десетилетия Васильовден е бил голям празник и за българския етнос. Празнувало се цяла нощ и софрата не се вдигала.
Автор: Юлия Кунева
Напиши коментар
Култура
Здраве
Коментари