Димитър Станишев, баща на Сергей Станишев

Димитър Яков Станишев е български комунистически деец, участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война, историк, политик, дипломат, народен представител. Димитър Станишев е член и секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия, отговарящ за международните връзки на партията. Баща е на политика Сергей Станишев.

Биография

Димитър Яков Станишев е роден в село Щука, Струмишко на 11 май 1924 г. Влиза в Работническия младежки съюз – младежката организация на Българската комунистическа партия през 1940 г., а от 1949 г. е в БКП. По време на Втората световна война от март 1944 г. е партизанин в отряда „Чавдар“.

След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. Димитър Станишев заминава за СССР, където учи история, подготвя и защитава дисертация по история на марксизма-ленинизма в Московския държавен университет.По време на следването си в Москва се запознава с Дина Мухина – студентка по славянски филологии в Московския университет, от която има двама сина – Георги Станишев и Сергей Станишев.

След завръщането си в България Станишев работи във Висшата партийна школа като ръководител на катедра „Международно комунистическо работническо движение“, а от 1972 г. е доцент в Академията за обществени науки и социално управление при ЦК на БКП. Паралелно е консултант, а от 1976 г. – завеждащ отдел „Външна политика и международни връзки“ при ЦК на БКП. За кратко заема дипломатически пост – пълномощен министър в Москва през 1974 г. От 1975 г. е представител на ЦК на БКП в редколегията на списание „Проблеми на мира и социализма“ в Прага.

  На този ден: 26 май - Открит е Върховният касационен съд на България

През 1976 г. Станишев става член, а през 1977 г. – секретар на ЦК на БКП. Народен представител е в 7-мо, 8-мо и 9-то народно събрание. Той продължава да е секретар на ЦК на БКП до 1989-та година.

През юли 1992 г. главният прокурор Иван Татарчев повдига обвинения срещу 22-ма членове на Министерския съвет за присвояване на огромни суми, сред които и Димитър Станишев. Според публикации във вестник „Атака“ той е обвинен, че лично е присвоил над 21 милиона щатски долара.

 

Събития

  • 330 г. – Столицата на Римската империя се премества от Рим в Константинопол.
  • 912 г. – Александър става старши император на Византийската империя, делейки престола с Константин VII Багрянородни, непълнолетния син на Лъв VI Философ
  • 1310 г. – 54 тамплиери са изгорени на клада във Франция, обвинени в ерес.
  • 1502 г. – Христофор Колумб потегля на своята четвърта и последна експедиция до Западните Индии.
  • 1858 г. – Минесота става 32-ят американски щат.
  • 1867 г. – Люксембург придобива независимост.
  • 1895 г. – Построена и осветена е църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Миладиновци (Област Ямбол).
  • 1927 г. – Основана Академията на филмовите изкуства и науки на САЩ, виж „Оскари“
  • 1949 г. – Сиам официално променя името си отново на Тайланд – име, което се използва от 1939 г. до 1945 г.
  • 1949 г. – Израел става член на ООН.
  • 1967 г. – Англия, Дания и Република Ирландия подават молба за членство в Европейската икономическа общност.
  • 1995 г. – В Ню Йорк, повече от 170 държави достигат до съгласие да удължат неограничено и без условия Договора за неразпространение на ядрените оръжия.
  • 1997 г. – Шахматният суперкомпютър на IBM Deep Blue спечелва последната игра от реванша на Гари Каспаров и става първият компютър, който побеждава световен шампион по шахмат в директна среща.
  • 2011 г. – Открит е футболният стадион Ахмат Кадиров в град Грозни.
  На този ден: 2 август - Княз на България става Фердинанд I Сакскобургготски

Родени

  • 483 г. – Юстиниан I, византийски император († 565 г.)
  • 1733 г. – Виктоар Френска, френска благородничка († 1799 г.)
  • 1752 г. – Йохан Фридрих Блуменбах, германски биолог († 1840 г.)
  • 1840 г. – Стефан Караджа, български революционер († 1868 г.)
  • 1855 г. – Анатолий Лядов, руски композитор, диригент и музикален педагог († 1914 г.)
  • 1864 г. – Етел Лилиан Войнич, британска писателка († 1960 г.)
  • 1876 г. – Никола Станимиров, български военен деец († 1962 г.)
  • 1879 г. – Александър Гиргинов, български политик († 1953 г.)
  • 1885 г. – Станислав Крайовски, български военен деец († 1955 г.)
  • 1894 г. – Марта Греъм, американска танцьорка († 1991 г.)
  • 1900 г. – Александър Шеманский, руски оперен певец († 1976 г.)
  • 1901 г. – Розе Ауслендер, австрийска поетеса († 1988 г.)
  • 1902 г. – Кирил Москаленко, съветски маршал († 1985 г.)
  • 1904 г. – Салвадор Дали, испански художник († 1989 г.)
  • 1916 г. – Камило Хосе Села, испански писател, Нобелов лауреат през 1989 († 2002 г.)
  • 1918 г. – Ричард Файнман, американски физик, Нобелов лауреат през 1965 († 1988 г.)
  • 1924 г. – Димитър Станишев, български партизанин и политик († 2000 г.)
  • 1924 г. – Антъни Хюиш, британски астроном, Нобелов лауреат през 1974
  • 1933 г. – Зоран Радмилович, сръбски актьор († 1985 г.)
  • 1940 г. – Иван Славков, български спортен функционер († 2011 г.)
  • 1943 г. – Ян Енглерт, полски актьор
  • 1947 г. – Маргарит Минков, български писател († 1997 г.)
  • 1950 г. – Джереми Паксман, британски журналист
  • 1954 г. – Любомир Стойков, български журналист и културолог
  • 1963 г. – Наташа Ричардсън, британска актриса († 2009 г.)
  • 1964 г. – Джон Парот, английски играч на снукър
  • 1965 г. – Стефано Доменикали, спортен директор на Ферари
  • 1966 г. – Кристоф Шнайдер, германски барабанист (Rammstein)
  • 1973 г. – Алексей Александров, беларуски шахматист
  • 1978 г. – Летисия Каста, френски фотомодел и актриса
  • 1981 г. – Лорън Джаксън, австралийска баскетболистка
  • 1982 г. – Кори Монтийт, канадски актьор и музикант († 2013 г.)
  • 1986 г. – Абу Диаби, френски футболист
  • 1992 г. – Тибо Куртоа, белгийски футболист
  На този ден: 28 март- Драган Цанков издава в."България" в Цариград, Възродителен процес

Празници

  • Ден на град Ловеч
  • Ден на град Шумен
  • Лаос – Ден на конституцията
  • Ден на библиотекаря
  • Световен ден на молитвата
  • Ден на Константинопол (Преди превземането му)
  • Празник на Св.св.Кирил и Методий, честван за първи път в Пловдив през 1851 по инициатива на Найден Геров и Пловдивското епархийско класно училище